✿

За какво ни помага това занимание?

Колкото повече знаем за нещо, толкова повече увереност чувстваме в себе си. Научните факти по отношение на емоциите са изключително интересни. Когато сме в средата на вихъра, може и да не са ни приоритет, но безспорно могат да ни помогнат преди да се разтревожим и докато вече търсим решение как да излезем от ситуацията.

С тази визуализация на тревогата в праисторическите хора (а и при нас), децата ще осмислят за колко значително по-елементарни неща губим контрол в днешни дни. Ще комбинираме визуално мислене, мислене по аналогия и критично мислене, за да стигнем до смислени решения за децата.

❖

Преди да започнем...

Всяко дете има нужда от свое копие на работния лист за заниманието. С него ще проявят въображение, докато скицират пещерен човек спрямо модерно притеснение и ще се забавляват докато търсят разнообразни начини, с които да се справяме с тези тревоги.

✔︎

Как се случва на практика?
(Ден 1)​

Ден 1 - "Аз, пещерният човек!"

Започенете дискусия за праисторическите хора. Ако имате списания или енциклопедии, които показват това древно време, разгледайте ги и ги оставете в класната стая през цялата седмица (ето една много подходяща енциклопедия). Поговорете в повече детайли, за да влязат децата в самото древно време, което наистина е било много различно - затова често малките капитани не могат да го обхванат напълно. Уверете се, че те осъзнават колко далеч сме стигнали сега и колко неимоверно различно е било преди тези десетки и стотици хиляди години.

След това разпределете различни предизвикателства на различните деца и в зависимост от възрастта им (ПГ и 1 клас - само сториборд и сценка, 2-4 клас - и останалите варианти) на тема "Аз, пещерният човек!":

• Първата група (4-6 деца) да направят всеки свой индивидуален сториборд, в който в шест последователни картинки скицират деня си на пещерни хора от момента на събуждането, през различните дейности, до лягането (а защо не и изненади след това в пещерата).
• Втората група (4-6 деца), които екипно да си измислят кратка сценка от живота на тези хора, която да изиграят. Могат да ползват сториборд за планирането на сценката по ред на действията. 
• Третата група (4-6 деца) да напишат всеки своя индивидуална кратка история/случка от деня на пещерния човек, която им се е сторила интересна - например, свързана с лова или пък паленето на огън. 
• Четвъртата група (4-6 деца) екипно да нарисуват плакат, с който да представят един аспект от тогавашния живот и свят (може да е животно, мястото на живеене на хората, изкуство, дрехите). За целта ще им трябва един голям флипчарт лист, на който да нарисуват водеща картинка за темата, 2-3 по-малки и не повече от 5 интересни факта с тиренца - точно както е в енциклопедиите (нека разгледат някоя за вдъхновение). 

Дайте 15 мин. като време за дейностите. След това нека различните екипи ги представят един на друг.

✔︎

Как се случва на практика?
(Ден 2)​

Ден 2 - Мозък и адреналин

Тревогата се случва още от времето, когато нашият мозък се е формирал - това са праисторическите хора, които са живели в пещерите. Ако саблезъб тигър (или пък смилодон - проверете го в някоя енциклопедия) се втурне към нас, трябва ли да се притесним? Дааа, и още как! Притеснението изпраща съобщение от мозъка към тялото, за да ни подготви бързо да .....? Поискайте от децата да дадат отговори (да тичаме бързо, да се покатерим на високо дърво, да преплуваме реката скорострелно, да се скрием моментално), а после ги похвалете. Да, великолепни отговори! Защото иначе какво ще стане? Точно така - ще стане лошо :) Животът ни е зависил от тези наши реакции и действия. Затова и мозъкът е трябвало да действа много бързо, като изпрати сигнал за силно притеснение, тревога и страх, за да тичаме и да се спасим.

След отговорите на децата, нарисувайте картинка на човешко тяло или използвайте готова, ако имате в стаята. С нея ще покажете какво се случва в различните части на тялото ни, за да избягаме от саблезъба. За да тичаме по-бързо от нормалното, да се покатерим по-нависоко или да реагираме светкавично, имаме нужда от допълнителна сила. Тя идва с вещество, което наричаме адреналин. Същото е, когато сме на състезание и трябва да тичаме за определено време или решим задача от тест. Адреналинът прави така, че:

• сърцето ни бие учестено (тоест помпа кръв по-бързо);
• дишането ни става по-плитко;
• мускулите ни се свиват и стягат, готови за действие.

Покажете и споделете на децата, че промени се случват и в нашия мозък, защото най-важното в момента е да избягаме от саблезъба (или пък да не му объщаме внимание и да останем да се наслаждаваме на красивите цветя на поляната... как мислите :) ). Обяснете, че голямата външна част на мозъка ни (кортекс) спира да работи и минава на пауза - особено в предната си част (може децата да се хванат за челото, за да отбележите къде е). А защо го прави? Защото в този момент тази част от мозъка не ни трябва и ако продължи да работи, ще ни разсее - с птиците наоколо, с аромата на цветята, с говора на другите хора. А когато сме истински притеснени или уплашени, тези неща са последното, за което трябва да мислим. В моментите със саблезъба, ние трябва да се скрием, да избягаме и да се отбраняваме, за да оцелеем.

Но нашият свят се е променил оттогава, нали? Помислете и поговорете заедно за всички промени, които са се случили само в периода, от който децата са се родили до днес - това са едва 5, 6, 9 години! Само през последните 200-300 години сме изобретили неща, без които днес не можем - електрическата крушка, влаковете, самолетите, спътниците, компютрите, пластмасата, хладилниците... Още по-важното е, че вече нямаме опасни животни около нас, не ловуваме мамути за храна и не спим в пещери. Днес животът ни е толкова безопасен, че нашите предци не са могли да си предстват колко ли е хубаво да живееш така (и толкова дълго - те са живели много по-кратко от нас). 

Насочете вниманието отново към мозъка ни. Нещата около нас се променят - но за да се промени той, ни трябват десетки хиляди години. Мозъкът е много бавна машина, защото зависи от еволюцията (развитието на нас самите), а не от компютърен ъпдейт, който се случва за минути. И затова, много често мозъкът и тялото ни реагират така, все едно виждаме саблезъб тигър пред нас, който ще ни изяде всеки момент - а не непозната задача по математика, която дори не хапе (надяваме се ;) ) Затова е нормално понякога да се чувстваме свръх тревожни или уплашени от неща, които всъщност въобще не застрашават живота ни!

✔︎

Как се случва на практика?
(Ден 3)​

Ден 3 - Силно притеснение и как да се справим

Днес е време да видите заедно кои са нещата, които ни правят тревожни и уплашени - тези, за които мозъкът ни изпраща адреналин за саблезъб, а всъщност ние не се нуждаем от него. Ето няколко:

• опитваме нещо ново и непознато;
• представяме пред група;
• срещаме се с нов човек;
• отиваме в ново училище или на ново място;
• около нас има много шум;
• наоколо има много хора;
• пред нас хвърчат коли и има трафик, а ние трябва да пресечем;
• имаме тест, състезание или изпит;
• не сме сред близките си и хората, които познаваме и обичаме.

Обяснете на децата, че много неща могат да ни притеснят и да накарат мозъка ни да задейства адреналина, когато ние всъщност нямаме нужда от него. Дори той ни пречи да реагираме добре в дадените ситуации, защото блокира предния мозък, а там се случва мисълта ни. Затова и често в такива моменти реагираме по начини, които нито са приятни, нито полезни за нас. Попитайте децата как не реагираме добре. След като ви отговорят, обобщете - да, ставаме ядосани, отбранителни, отдръпнати, дори блокираме и просто си стоим, без да мислим. Това е реакцията на нашето силно притеснение.

Има, обаче неща, които можем да научим да правим, за да си помогнем. Когато правим тези неща, разсейваме мозъка от саблезъба (който го няма в стаята) и той спира да произвежда адреналин, защото вече не трябва. И така паниката намалява бързо и спира. Чудесно - сега ние можем да мислим отново за това как да реагираме най-добре в сегашния момент. 

Раздайте работния лист на децата и ги помолете да попълнят квадратчетата с пещерния човек. След това нека попълнят тези за човека днес. Търсете решения, които могат да ни помогнат да разсеем мозъка си и да се успокоим.