✿

За какво ни помага това занимание?

Способността да разпознаваме и назоваваме емоциите е най-голямата и първа стъпка по пътя към успешното им контролиране и управление.

Тази игра използва пързалката като визуален и добре познат инструмент, за да помогне на децата да си представят и да преминат по пътя, който емоциите си изграждат. Също така, с него те тестват различни стратегии, които могат да прилагат, докато са под влиянието на емоции.

❖

Преди да започнем...

Всяко дете има нужда от свое копие на работния лист за заниманието. С него децата ще визуализират различните "стъпала" на пързалката и как преминават през тях.

✔︎

Как се случва на практика?
(Стъпка 1)​

Съберете се с децата и отделете 10-ина минути за дискусия по темата. Може да сте навън или в класната стая. Напомнете на децата, че всички емоции са напълно нормални и всички хора ги изпитваме постоянно. Дори вие :) Всеки човек преминава и през най-големите, силните, разклащащите емоции. Най-важното не са самите емоции, те ни правят хора - основното е да опитваме ние да ги контролираме, а не те нас.

Има три неща, които могат да ни помогнат да ги управляваме. Прерисувайте пързалката от работния лист на дъската, за да я виждат всички деца. Разкажете как емоциите работят като пързалка - те отиват нагоре и после слизат надолу. Направете паралел с дишането: емоциите идват (накарайте децата да вдишат бавно и дълбоко) и след това си тръгват (нека сега да издишат по същия начин).

Всъщност, дишането по този начин е едно от добрите средства да се успокоим от емоция.

✔︎

Как се случва на практика?
(Стъпка 2)​

Управлението на емоциите ни е точно като спускането по пързалката - избираме "да пуснем" емоцията да си тръгне от нас. Покажете действието визуално, за да го запомнят по-добре децата. Ръката вие е горе на пързалаката, с жест се спускате надолу по нея и "изтръсквате" емоцията настрани, все едно си тръгва. Всички емоции - тревога, щастие, тъга, въодушевление, действат така: качват се на пързалката, после се спускат и накрая си тръгват. Посочете върха на пързалката - понякога прекарваме дълго време горе (номер 5 на стълбичката) и не искаме да се оставим емоцията да се спусне и да си тръгне. Но в един момент я пускаме надолу. И това е нормално.

Дайте следния пример:

"И ето ме ме мен сега, долу на пързалката, спокойна. Нека оцветим тази емоция зелена."

• Оградете със зелено стъпало "1" на пързалката ви на дъската.
• Напишете заглавие: Спокойствие
• Добавете изречението: “Сега денят ми върви.”

Как да зная, че се чувствам спокойна? По какво да разбера?

• Тялото ми е отпуснато, няма никакво изражение на лицето, усещам се леко и без проблеми. "И точно в този момент, докато си вървя спокойно и гледам напред, Вики, която явно бърза за някъде, ме избутва силно настрани. Аз съм добре, но това ме стряска и аз започвам да се чувствам леко тъжна/раздразнена. И така хоп, вече съм на стъпало 2 от пързалката и се чувствам тъжна".
• Оградете със синьо стъпало "2" на пързалката ви на дъската.
• Напишете заглавие: Тъжен/изненадан
• Добавете изречението: “Вики ме бутна.”

Как да зная, че се чувствам тъжна или изненадана?

• Най-вероятно вече гледам Вики лошо или даже й подвиквам нещо с по-висок тон. Чувствам се "сдухана" или напрегната, рамената ми са свити надолу и вече усещам, че изражението на лицето ми се променя. Извиквам след Вики "Хей, какво правиш?", а тя се разсмива и избягва. Какви са тези приятели, които правят така! Вече се чувствам раздразнена и отивам директно на #4, което е жълто.
• Оградете с жълто стъпало "4" на пързалката ви на дъската.
• Напишете заглавие: Раздразнен
• Добавете изречението: “Вики се изсмя и избяга.”

Попитайте: Какво мислите? Защо Вики би постъпила така?

• Ако учениците ескалират емоцията и преположат неща като: "тя не те харесва и не я е грижа за теб", тогава продължете и вие нагоре до стъпало 5, като го оцветите в червено и напишете "Гняв".
• Ако учениците предположат, че най-вероятно е било случайно и Вики просто е бързала, била е и въодушевена за нещо и не е имала предвид да те нарани. тогава преминете по цялата пързалка, пуснете емоцията надолу да си ходи и отидете директно на зеленото стъпало. 

Която и опция да изберат, предизвикайте децата, като приложите противоположния вариант, за да покажете как напрежението може да ескалира или да отмине в зависимост от това какво си мислим ние, че се е случило. И това е нещо, което ние можем да контроливаме (въпреки, че не винаги е лесно)! Винаги, когато говорите с децата за емоциите, напомняйте, че няма лоша емоция. Това са нашите чувства и ние всички ги изпитваме в дадени моменти от деня - и не трябва да ги крием, потискаме, избягваме или да ни е срам от тях. Това, за което трябва да внимаваме, е как емоциите влияят поведението ни.

Ако Вики ме блъсне, как това може да повлияе на поведението ми?

• Можем да сме груби или лоши с другите - това даже може да се пренесе у дома, когато се приберем при семейството си.
• Можем целенасочено да счупим и строшим нещо.
• Можем дори да не помислим за последствията от действията си.

Но, добрата новина е, че ние не оставаме в тази емоция завинаги - ако я пуснем по пързалката :)

✔︎

Как се случва на практика?
(Стъпка 3)​

Всички можем да се сетим за моментите, когато емоцията ни ескалира и се държим по начин, по който не е редно и даже малко ни е срам сега, като се замислим. Дори нещо, което си мислим, че е супер емоция, като въодушевление, може да ни накара да действаме особено и даже след това отново да ни е неудобно. Невинаги гневът е в основата на лошото поведение - може също да е страх или притеснение.

Раздайте работния лист на всяко дете и им кажете, че ще се фокусирате сега само върху лявата част на листа, която е как емоцията нараства и ескалира.

Попитайте децата да си представят ситуация, при която се придвижват нагоре по пързалката чак до номер 5. Нека:

1. Напишат емоциите, които изписват и описанията на листата си. Всяка ситуация е различна и има десетки емоции - нека децата опишат собственото си преживяване, както го усещат, а да не опитват да копират вашето. Може да има страх, уплаха, отчаяние, реванш, радост. Ето разноцветното колело с базовите емоции, който можете да споделите с децата.
2. Оцветят числата, за да съвпаднат с настроението им.
3. Направят стрелки, за да покажат как емоцията нараства.

✔︎

Как се случва на практика?
(Стъпка 4)​

Насърчете няколко ученика да споделят историите си. А след това обяснете: "Сега ще се фокусирате върху неща, които могат да ни помогнат да управялваме емоциите си или още да се спуснем по пързалката. Какво можем да направим, за да помогнем на големите емоции да преминат?" Първо попитайте децата, а след това добавете и вие.

Има много възможни отговори, включително: 

• дълбоко дишане за 2-3 минути
• да отида настрани и да намеря по-тихо място
• да отида и говоря с някого (учител, приятел)
• да си мисля за по-хубави неща, които са се случили напоследък или предстои да станат
• да отида и пия бавно малко вода
• да се гушна в някого, да получа потупване по гърба или едно силно "дай пет"
• да си помисля как на много моменти се справям супер - защо и този да е по-различен?

Напишете някои от отговорите (вашите и техните) на дъската и накарайте децата да завършат дясната страна на листа, като изберат действие (или две), с което могат да се спуснат по пързалката и пуснат емоцията да си ходи.

❤︎

За финал

За да продължите това занимание в "реални" условия, можете да отидете до пързалката или в близкия парк и да кажете на децата да се изкачат нагоре, като си представят как емоцията ескалира и след това, като стигнат до върха, да извикат "Пускам сеее!" и да слязат надолу, като пуснат и емоцията да си ходи. Питайте ги как беше по-добре - нагоре по стъпълата или като се пускаха надолу :)